Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота
под кристална хладина
сянката ми завладя
и примами към съня.
Понащърбена стърча,
без да се обезсърча.
Рехава дрезгавина
ще ми върне целостта.
© Светличка All rights reserved.