koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jun 12, 2013, 2:47 PM

Поетите са божии чеда 

  Poetry » Other
388 0 2

Прииждат нежни ветровете

и брулят меко всеки клон.

Написал вече стиховете,

във тях си търся аз подслон.

 

Но вятърът събаря думи

и всяка думичка е лист.

Поемат те по дълги друми

в небесната безкрайна вис.

 

И горе всички се събират

на Господ в топлата му длан.

И там те вече не умират.

За тях той има своя план.

 

За себе си ги той прочита

и прави божия поклон.

И автора със знак почита

от вечния си небосклон.

 

Затуй поетите след време

стоят му в дясната страна.

Това, кога го разбереме,

ще сме духовната храна.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??