Поетите са божии чеда

12 июн. 2013 г., 14:47

Поэзия » Другая

391 0 2

Прииждат нежни ветровете

и брулят меко всеки клон.

Написал вече стиховете,

във тях си търся аз подслон.

Но вятърът събаря думи

и всяка думичка е лист.

Поемат те по дълги друми

в небесната безкрайна вис.

И горе всички се събират

на Господ в топлата му длан.

И там те вече не умират.

За тях той има своя план.

За себе си ги той прочита

и прави божия поклон.

И автора със знак почита

от вечния си небосклон.

Затуй поетите след време

стоят му в дясната страна.

Това, кога го разбереме,

ще сме духовната храна.