Колко тъжно! Говоря във стихове,
а поетите в мене са мъртви.
Трима загинаха с викове
и до тях мълчаливо четвърти.
Вече просто говоря със себе си
и какво от това, че ме няма
във самата ми същност? Налейте си
от фалшивата - малко остана.
И простете, пардон, за горчивото!
Шепа думи такива се случиха...
Аз не чувах и виждах красивото-
в мен поети единствено слушаха.