В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър,
сакат и сляп, и тих, и щедър,
умее с думи да борави
и тихо сивото да слави.
Поетът тих е и блажен,
душата му е взета в плен,
не ще я върне болест зла,
във бездната е влязла тя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up