16 ago 2011, 12:37
Поетът и неговата душа
В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър,
сакат и сляп, и тих, и щедър,
умее с думи да борави
и тихо сивото да слави.
Поетът тих е и блажен,
душата му е взета в плен,
не ще я върне болест зла,
във бездната е влязла тя. ...
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър,
сакат и сляп, и тих, и щедър,
умее с думи да борави
и тихо сивото да слави.
Поетът тих е и блажен,
душата му е взета в плен,
не ще я върне болест зла,
във бездната е влязла тя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Нико Ников Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
