ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи.
Плажът настръхна и мокър се спити.
Тръгват вълните – дивизии зли.
Сякаш вървя по строшени бисквити.
Скърцат под мене ръждиви скали.
Чайки редят се на дълги шпалири.
Те са ми – верен до гроб, екипаж.
Зимата просто и мен ме отсвири. ...