ПОЕТЪТ НА ВАРНА

Мокри бурнуси надипли мъглата.

Сънното слънце зеници склопи.

Вятърът, който по цял ден се мята,

легна под лодките да се наспи.

Плажът настръхна и мокър се спити.

Тръгват вълните – дивизии зли.

Сякаш вървя по строшени бисквити.

Скърцат под мене ръждиви скали.

Чайки редят се на дълги шпалири.

Те са ми – верен до гроб, екипаж.

Зимата просто и мен ме отсвири.

Никой съм в тоя безмълвен пейзаж.

С моето псе под сетрето се топлим.

Нямам пари – да му купя чадър.

Толкова смешен със своите вопли.

Толкова праведен. Благ. И добър.

Скитам по туфи изхвърлени миди.

Пиша на пясъка рими с курсив.

Слезте със мен на брега? – за да види

Господ в небето, че още съм жив!

21 януарий 2023 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.