Поетът се моли
Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом.
Свещици купувахме – с дребни пари.
И Бог премълчаваше – станал излишен,
неискана прошка, кому да дари?
Доброто – осмяно и в грях заклеймено,
в сърцето не псето бездомно се скри.
С клошарите залче дели – на студено.
В най-тъмните нощи молитви гори.
Едничка искра сред разрухата свети,
полита в небето молитва: Недей!
Щади ги, о Боже, децата си клети!
Поетът се моли. Сам, луд Прометей...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Елка!
-
Прекрасно и затрогващо!
-
Прегръщам ви, момичета!
-
Видях искрицата... Поздравления!
-
Докосваш, Наде! Много силни редове пропити с болезнена истина, но и ни карат да се замислим и преосмислим духовните ценности! Поздравявам те за прекрасния стих!
-
Честита да е, Целувчице! Мога и още как!
-
Брейййй! Само сръбска не съм пила! 😊
Честита първа пролет, народе!
Наде, мож ли ни изтърпя толкоз "подгряти" поети 😊🍸💋💋 -
Живи и здрави да сме всички!
-
Имам и години, и ракия, и настроение 🌷🌷
-
Честита и на теб, Пепи!
-
Поздравления и честита пролет, Наде! 🐦
-
Ракия не искам. Вие ми стигате!
-
Искам и аз ракия, Пък!
Наздраве 😘😘 -
Малко трудно, Петьо, аз съм в Сърбия, кой в Канада, кой другаде, но ще стане един ден.
-
То си е до човека, Петьо. Пиша от 11 годишна. Денем, нощем. Никога не ми е било хоби. Или забавление. Само още една "патеричка" имам - музиката. Писането спрях на 18 (омерзена от хора и обстоятелства) и прописах пак, преди 6 години, тук. Трябва ли ни причина, за да бъдем щастливи? Благодаря, Светулчице!
-
"Звездочело носи лудостта си , поете,
оправдай с твойта лудост света..."
Присъединявам се към поздравленията! -
Когато си поет, е мъничко по-лесно, Краси - пишеш, поолеква ти.
-
Не е лесно да си поет.
,,Сам понесъл тъгите
на милиони сърца.,, -
Благодаря, Краси! И на вас приятели! Не знам колко е до "можене", Марийче. Чувствам - пиша. Знаеш.
-
Талантът ти ме оставя понякога без думи, Наде! Всеки от нас може да си драска щихчета, но да пише ангажираща съзнанието ни и въздействаща гражданска поезия
малцина могат! Прегръщам те!🌷 -
Без коментар, ти си знаеш.
-
Мълчаха душите - с препълнен търбух. Точна дисекция!
-
Силно, актуално винаги, красиво...
-
Наде 🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
