Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
20 mar 2020, 10:20  

Поетът се моли 

  Poesía » Filosófica
947 12 24

Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.

 

Дете изгладняло, подритвахме – скришом.
Свещици купувахме – с дребни пари.
И Бог премълчаваше – станал излишен,
неискана прошка, кому да дари?

 

Доброто – осмяно и в грях заклеймено,
в сърцето не псето бездомно се скри.
С клошарите залче дели – на студено.
В най-тъмните нощи молитви гори.

 

Едничка искра сред разрухата свети,
полита в небето молитва: Недей!
Щади ги, о Боже, децата си клети!
Поетът се моли. Сам, луд Прометей...    

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??