Dec 28, 2010, 2:05 PM

Поглед 

  Poetry » Love
840 0 8

 


Поглед

По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва.

Разпада ме
събира ме,
гори ме
под търсещите пръсти на безкрая.
Допускам те във мене.
Тихо е...
Пренесъл си ме в ъгълче от рая...

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??