нмг (Надежда Маринова )
245 2094
28 дек. 2010 г., 14:05

Поглед 

  Поэзия » Любовная
934 0 8
Поглед
По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва.
Разпада ме
събира ме,
гори ме
под търсещите пръсти на безкрая.
Допускам те във мене.
Тихо е...
Пренесъл си ме в ъгълче от рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??