ПОГЛЕДИ
Изгубих очите си. В облак дъждовен
(безока съм слаба, светът ми горчи!).
А облакът гледаше с поглед грижовен,
със топлата нежност на чужди очи.
Попиваше жадно, препускаше диво
(чрез мене проглеждаше и... онемя!).
С очите ми виждаше всичко красиво,
назаем живееше в чужда земя.
Преследвах го дълго. Безока, но цяла.
Поисках очите си, щом го открих.
Във сляпо бездумие пак оцеляла.
Слепците с надежда, без поглед церих.
Дъждовният облак от мъка заплака.
Заплака със моите топли очи.
Без заем от мене - все мене ще чака.
Безоко-самотният облак мълчи.
Прогледнал чрез мене, на пръсти се вдигнал,
затоплено-пъстрият облак бе ти.
С очите назаем до себе си стигнал.
Безочливо-нежният поглед трепти.
12.07.2007 г.
Д.Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красив поглед. Оживотворяващ.
-
Прекрасен стих,Дари!
Поздрав,мила и прегръдка! -
Това сигурно ще си го спомням, когато вали.
-
Красива и светла
е поезията ти ...
Като душата ти ... -
С такива стихове никога няма да си в пета глуха...
Поздравления, Дарче, през Средна гора другарче!!! -
Красота във своето безумство, но видяна винаги да бъде!(Почувствувана)Поздрав!!!
-
Страхотен стих, Дари!
Прегръщам те! -
Поздрав!
-
Давай му своя поглед, но само отвреме навреме, за да те разбира... Много хубав стих. Прозвуча ми малко като упрек, но много влюбен и опрощаващ...
-
Дарче,много е хубав стихът ти миличка!Дано този облак те стопли и те накара да обърнеш поглет към себе си!
Целувки и поздравче! -
Във сляпо бездумие бях оцеляла.
Слепците с надеждата своя церих.
...
Ех, Дечева, Дечева, направо ми вземаш ума!!!
Прегръдчица!
Пък за съвета... ама не е само моята лирическа, много други биха могли да ти дадат, нали?
-
Страхотни образи изграждаш в поезията си!!!
Силен стих!!! -
Дарченце, бездиханна съм. Обичам те момиче, заради поезията! Носиш наслада , както казва Хораций!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
