Изгубих очите си. В облак дъждовен
(безока съм слаба, светът ми горчи!).
А облакът гледаше с поглед грижовен,
със топлата нежност на чужди очи.
Попиваше жадно, препускаше диво
(чрез мене проглеждаше и... онемя!).
С очите ми виждаше всичко красиво,
назаем живееше в чужда земя.
Преследвах го дълго. Безока, но цяла.
Поисках очите си, щом го открих.
Във сляпо бездумие пак оцеляла.
Слепците с надежда, без поглед церих. ...