Sep 1, 2019, 1:11 AM

Погнуса 

  Poetry
520 1 1

Събирам разбити моменти,

попивам изтекли мечти.

Отвън е живот с комплименти,

отвътре - дебели лъжи.

Изгнилият корен не стига.

Безплодно дървото кърви.

Годината пак изнасилва

месеци, раждащи дни.

И вдишвам от твоята болка,

поемам ги - жлъчни стрели.

Но как да издишам с погнуса

радост и щастие - кажи...

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??