1.09.2019 г., 1:11 ч.

Погнуса 

  Поезия
519 1 1

Събирам разбити моменти,

попивам изтекли мечти.

Отвън е живот с комплименти,

отвътре - дебели лъжи.

Изгнилият корен не стига.

Безплодно дървото кърви.

Годината пак изнасилва

месеци, раждащи дни.

И вдишвам от твоята болка,

поемам ги - жлъчни стрели.

Но как да издишам с погнуса

радост и щастие - кажи...

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??