Преболях те от дългото чакане.
Заледих и последният зов.
Заскрежих и плача на звездите,
и преди да се съмне, копнежа изтрих.
От тъгата воал си изплетох на тръгване.
Сълзите във него съших с перлен конец.
А от мъртвото цвете за обич родено,
си направих за прошка-трънен венец.
Побеляла мечтата погребах във спомен.
На дълбоко в душата я скрих със любов.
И превита под кръста към свойта Голгота,
ще се моля за обич в следващ живот.