Нежен вятър косите й вее,
скалите по нея - студени пътеки,
морето под тях - кротко и дълбоко, чака...
сърцето й да забие все по-силно и по-силно,
сякаш че за последно...
И още една крачка и ще го види...
Но небето - от облак син завалява
топъл дъжд е - да стопли сърцето наивно.
Бялата й рокля, нежно гали мокрите скали...
но не... тя го вижда вече - морето - то е безкрайно,
и вече развълнувано вълните води
към безкрайността, там, някъде във далечината. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up