Погубена душа

25 мар. 2007 г., 20:26

Поэзия

739 0 0

Нежен вятър косите й вее,
скалите по нея - студени пътеки,
морето под тях - кротко и дълбоко, чака...
сърцето й да забие все по-силно и по-силно,
сякаш че за последно...
И още една крачка и ще го види...
Но небето - от облак син завалява
топъл дъжд е - да стопли сърцето наивно.
Бялата й рокля, нежно гали мокрите скали...
но не... тя го вижда вече - морето - то е безкрайно,
и вече развълнувано вълните води
към безкрайността, там, някъде във далечината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Третата мория
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
Новогодняя сказка о трех сестрицах

Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »