Спомени по теб ме преследват всеки ден,
като бушуващо море беснеят.
Нито изцелена рана -
остана ли още нещо да кажеш?
Повяхвам по малко окован,
чезна, но това е без значение.
Сега искри самотно, изгорено вдъхновение,
неистово жадуващо за отмъщение;
стопи се сляпата вярност,
пропита от горчивата горест.
Ела, обгради ме с твоето изящество,
потопи ме в нежно могъщество; ...