Естествен (Звездно Небе)
4 7
22 abr 2008, 12:58

Погубена душа 

  Poesía » De amor
941 0 5

Спомени по теб ме преследват всеки ден,

като бушуващо море беснеят.

Нито изцелена рана -

остана ли още нещо да кажеш?

Повяхвам по малко окован,

чезна, но това е без значение.

Сега искри самотно, изгорено вдъхновение,

неистово жадуващо за отмъщение;

стопи се сляпата вярност,

пропита от горчивата горест.

Ела, обгради ме с твоето изящество,

потопи ме в нежно могъщество;

притегли ме в прегръдката ти пламенна,

накарай ме да се възпламеня.

Нека жаравата от твоите устни ме прореже,

да заличи дълбокия ми позор...

Преди зората беше -

чух, изкусително шептеше,

със съжаление в мен се взираше -

защо за разкаяние ме молиш?

А птиците навън тревожно писукат,

сякаш погубена душа да призоват,

да грабнат моите останки,

надалеч да отлетят...

И неспокойната ми душа

вече копнее да умре,

безумно търси вселение

в кървавочервените небеса.

С нарастващо вълнение

страстта бликаше -

безмълвно кървеше...

 

© Звездно Небе Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Калинке,следващото е налице вече.
  • Поздравления!
    Кога ще имам възможност да прочета и следващото ти стихотворение?(pahistahis)
  • Е,лекува се,но както знаете преди всечко е важна идеята,изразяването в метафоричен смесъл.Иначе,благодаря за оценката
  • Поздравления и от мен, Иван.
  • не е погубена, щом така изящно ги реди,
    а времето лекува и оставя следи...
    ще се радвам и на следващите
    ти стихове Иване,
    поздрав !
Propuestas
: ??:??