Dally_B (Даниела)
106 123
Nov 6, 2008, 11:27 AM

Поискай ме 

  Poetry » Love
623 0 3
 

Тленна плът. Куршуми се забиват и повтарят

oнзи миг, когато всичко свърши. Миг - забрава.

Дори очите бледи с видения изневеряват.

Отива си светът ми. След теб се заличавам.

 

 

Но сея чувства по поля на изгрев нероден,

бера букети в длани от безсилие и крах.

Да знаеш само колко пусто е и жадно в мен,

обичта прогнила е в занданите на страх.

 

 

И хляба меся всяка утрин, но изгаря в пещта,

огън от терзания вилнее безпощадно.

Стапя се на залезни сълзи до здрач свещта.

Безизходно отивам си и ставам все по-жадна.

 

 

Поискай ме - погубващо виновна. Без вина.

Защото аз съм тази... (заразна като чума).

Защото аз съм тази, която обрича любовта.

Поискай ме, преди от не-искане да се погубим.

 

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??