6 nov 2008, 11:27

Поискай ме 

  Poesía » De amor
641 0 3
Тленна плът. Куршуми се забиват и повтарят
oнзи миг, когато всичко свърши. Миг - забрава.
Дори очите бледи с видения изневеряват.
Отива си светът ми. След теб се заличавам.
Но сея чувства по поля на изгрев нероден,
бера букети в длани от безсилие и крах.
Да знаеш само колко пусто е и жадно в мен,
обичта прогнила е в занданите на страх.
И хляба меся всяка утрин, но изгаря в пещта,
огън от терзания вилнее безпощадно.
Стапя се на залезни сълзи до здрач свещта.
Безизходно отивам си и ставам все по-жадна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??