И очите, и косите ти разпарят
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща,
всяка фибра в теб е съвършено нежна,
копринена, изгарящо прегръщаш ме,
и топлина очите ми премрежва,
и оплитам се във твоите вълнения,
във паяжината от златно щастие,
във твоя свят, на други измерения,
на обичане, копнежи, многовластие... ...