10 янв. 2008 г., 10:59

Пожарите си вътрешни разливам 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 14
863 0 31
И очите, и косите ти разпарят
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща,
всяка фибра в теб е съвършено нежна,
копринена, изгарящо прегръщаш ме,
и топлина очите ми премрежва,
и оплитам се във твоите вълнения,
във паяжината от златно щастие,
във твоя свят, на други измерения,
на обичане, копнежи, многовластие... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Все права защищены

Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »