Покана

Jan 16, 2020, 11:40 PM

Poetry » Other

446 1 1

Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама.
Когато напивам покоя.
Когато надвивам света.
Когато копнея за зноя.
Ела. Покажѝ ми жена.
Кога от искра ме запали?
Кога сред стотици тела
остави следа от кристали? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Покана

Want to read more?

Random works