Покана

16 ene 2020, 23:40

Poesía » Otra

391 1 1

Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.

Ела за душата. Сама.
Когато напивам покоя.
Когато надвивам света.
Когато копнея за зноя.

Ела. Покажѝ ми жена.
Кога от искра ме запали?
Кога сред стотици тела
остави следа от кристали?

Ела и купувай страстта,
когато денят си отива.
Животът е път и дела,
а ти си магия красива!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.