Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва.
Къде си ти? И вдън земя да беше,
пак би дочул гласа ми неразкаян.
Дори да дойдеш гърбав, стар, предрешен,
бащата в теб със ярост ще позная...
че липсва ми една прегръдка яка,
такава силна, че... до задушаване.
Отучих се отдавна да те чакам, ...