Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва.
Къде си ти? И вдън земя да беше,
пак би дочул гласа ми неразкаян.
Дори да дойдеш гърбав, стар, предрешен,
бащата в теб със ярост ще позная...
че липсва ми една прегръдка яка,
такава силна, че... до задушаване.
Отучих се отдавна да те чакам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up