28 mar 2009, 2:39

Покаяние 

  Poesía » Otra
889 0 20
Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва.
Къде си ти? И вдън земя да беше,
пак би дочул гласа ми неразкаян.
Дори да дойдеш гърбав, стар, предрешен,
бащата в теб със ярост ще позная...
че липсва ми една прегръдка яка,
такава силна, че... до задушаване.
Отучих се отдавна да те чакам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??