Jan 20, 2007, 3:23 PM
показах ти, какво е любов
Птица бях, измолих за теб от небето,
полет, в който да летиш устремен.
Високо те понесох с мен във сърцето,
да достигнеш върхът окрилен...
Там, където белите облаци стигат,
там, където бури зли не върлуват.
Зад предела на всички мечти,
там се ражда любов сред лъчи.
Вятър бях, и те галих в съня ти,
и те милвах, онемяла, с дъха си...
Слънцето бях, за да стопля денят ти,
и луна бях, омагьосваща с обичта си.
В сълза се превърнах, кротка и чиста,
ала даже в съня си покой не открих.
През бурите на душата преминах,
истинска само там, те намерих любов.
Взех те, на крилете си, бели и силни.
Носих те в сърцето си, в нощите светли.
И достигайки най-високите върхове,
ти показах, какво е любов...
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
а лъчите помолих, да греят за теб.
Само болката, за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
полет, в който да летиш устремен.
Високо те понесох с мен във сърцето,
да достигнеш върхът окрилен...
Там, където белите облаци стигат,
там, където бури зли не върлуват.
Зад предела на всички мечти,
там се ражда любов сред лъчи.
Вятър бях, и те галих в съня ти,
и те милвах, онемяла, с дъха си...
Слънцето бях, за да стопля денят ти,
и луна бях, омагьосваща с обичта си.
В сълза се превърнах, кротка и чиста,
ала даже в съня си покой не открих.
През бурите на душата преминах,
истинска само там, те намерих любов.
Взех те, на крилете си, бели и силни.
Носих те в сърцето си, в нощите светли.
И достигайки най-високите върхове,
ти показах, какво е любов...
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
а лъчите помолих, да греят за теб.
Само болката, за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Върнах се отново тук, след като прочетох нещата от днес - 26.01.07. Не мога да опиша защо! А и не искам! Поздравления още веднъж, Джейни!
-
не спирай да ни показваш какво е любов...браво...
-
Наистина, показала си какво е любов! Даваш цялата си душа и вземаш всичката болка за себе си... И горко му на онзи, който не съумее да оцени и за държи тази любов!!!
-
Невероятно- толкова красиво, нежно, великолепно!
Браво, Джейни, ти както винаги си на върха!
С обич
Веси -
Благодаря ви сърдечно!
-
Джейни поздрав за хубавия стих!
-
Джейни, поздравления за стиха!
-
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
а лъчите помолих, да греят за теб.
Само болката, за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
* * *
Такава е любовта - раздаваш себе си без мяра... Много ми хареса, Джейни! -
много силна идея, върху изпълнението може малко да помислиш.
-
Браво,Жени!
-
Хубаво, много!
-
Толкова всеотдайност, до безразсъдност...Пази крилата си, за да те търси нагоре, към лъчите...да пожелае свои криле, а не твоите! Обичливо момиче...
-
Много силни са думите ти, Жени, много ми хареса!
-
"Слънцето бях, за да стопля денят ти..."
Отново един слънчев човек! Поздрави за хубавия стих! -
Благодаря Злати,на теб Магнетична и на теб Вили!
Радвам се, че се отбихте! -
Позазала си, но другият дали е разбрал нещо от показаното - само ти си знаеш! Трогателно е написано!
-
Направо останах без дъх,надявам се някой ден да пиша като теб!Поздрави!!
-
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
и лъчите помолих да греят за теб.
Само болката за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
Съгласна съм с теб, че красотата на любовта е в даването без очакване.
Много трогателен стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз зная защо си се върнал Вили, защото в началото на всичко е любовта, в края също.Благодаря ти за вниманието!