Птица бях, измолих за теб от небето, полет, в който да летиш устремен. Високо те понесох с мен във сърцето, да достигнеш върхът окрилен... Там, където белите облаци стигат, там, където бури зли не върлуват. Зад предела на всички мечти, там се ражда любов сред лъчи. Вятър бях, и те галих в съня ти, и те милвах, онемяла, с дъха си... Слънцето бях, за да стопля денят ти, и луна бях, омагьосваща с обичта си. В сълза се превърнах, кротка и чиста, ала даже в съня си покой не открих. През бурите на душата преминах, истинска само там, те намерих любов. Взех те, на крилете си, бели и силни. Носих те в сърцето си, в нощите светли. И достигайки най-високите върхове, ти показах, какво е любов... Уморена, крилата си с вяра ти дадох, а лъчите помолих, да греят за теб. Само болката, за себе си я оставих, да не спъва погледа ти във полет.
Наистина, показала си какво е любов! Даваш цялата си душа и вземаш всичката болка за себе си... И горко му на онзи, който не съумее да оцени и за държи тази любов!!!
Уморена, крилата си с вяра ти дадох,
а лъчите помолих, да греят за теб.
Само болката, за себе си я оставих,
да не спъва погледа ти във полет.
* * *
Такава е любовта - раздаваш себе си без мяра... Много ми хареса, Джейни!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Аз зная защо си се върнал Вили, защото в началото на всичко е любовта, в края също.Благодаря ти за вниманието!