Нощта преваля. Тишина и студ, и мрак,

и огъня във печката догаря,

потрепва и угасва, и се пали пак.

Лежа завит и искам да забравя

паричните проблеми и нещастия,

очите лепнат, но съня не идва,

умът, зает от мисли и проклятия,

простенва глухо и през болка пита:

„Дали пък не в призрачни видения,

в заблуди все животът ни минава?

Дали в среднощните напразни бдения

не тънем в унес  мрачен и забрава?

Нима народът ни, във сън дълбок заспал,

не знае що е свобода и правда,

нехае ли, че във апатия проспал

живота - истината чиста, свята?

О, не народа, а ние сме забравили!

В напразно гонене на ветровете

жестоко да се гаврят сме оставили

с най-свидно милото враговете!

Под балдахин от сребролунна светлина

нощта, умислена и уморена,

замряла е в тревожно бяла тишина

самотно тъжна, пуста и студена.

Но веч преваля и е в мен пропъдила

съня със стари, тлеещи болежки,

душата пари, стегната под възела

на хилядите ми въпроси тежки.

За всичките тегоби и страдания

на нашия народ през вековете,

за всичките разрухи и падения

и за злорадството на враговете!

О, как проклинам подлите предатели,

които са Родината продали

на дявола- на наш`те  неприятели

за дребни – някакви стотинки жалки!

Не, не народът, а те са забравили

защо земята ни е напоена

с кръвта на героите ни прославени!

Че няма по-прекрасно нещо от това

и кауза по-свята и красива

смъртта да срещнеш с гордо вдигната глава -

да се пожертваш за род и Родина!...

.........................................................................

Дълбок поклон и вечна слава, слава вам

герои безсмъртни, славни и велики,

осеяли със кости  родния балкан,

поклон в размисли и болки скрити!

Нека пребъде славата ви вечна!...