Нощта преваля. Тишина и студ, и мрак,
и огъня във печката догаря,
потрепва и угасва, и се пали пак.
Лежа завит и искам да забравя
паричните проблеми и нещастия,
очите лепнат, но съня не идва,
умът, зает от мисли и проклятия,
простенва глухо и през болка пита:
„Дали пък не в призрачни видения,
в заблуди все животът ни минава?
Дали в среднощните напразни бдения
не тънем в унес мрачен и забрава? ...