Поколение

Jun 2, 2005, 9:41 PM

Poetry

1195 0 3

Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!).
Без изповед, без причастие,
ветровете ни разпъваха на кръста на съмнението
(за назидание).
Бяхме продадени!
(такова беше времето).
Сто юди се скараха за монетите,
сто пилата си измиха ръцете.
И ни осъдиха,
но не възкръснахме (заровиха ни като псета).
Заедно с тях вихме смразяващо
(опазихме стадото за чужди пирове).
Бяхме слуги и ни заповядаха.
Бяхме пастирите - потупваха ни ободряващо.
С пиянски глас ни се изповядаха,
докато слизахме бавно в земята,
недоизядени от вълците,
недоиздавени от господарите,
недоубити от приятели.
Успокоени.
Галехме корените на дърветата
хранехме червеите…
А как препускахме!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Pepina (Пепа Деличева)

2005-06-03T23:04:34+03:00

Колко много горчиви истини лъхат от този стих! Поздравления!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-06-03T08:08:14+03:00

Поздрав и от мен Дайк!Великолепно е!
joanna_vas (Йоанна)

2005-06-02T23:59:44+03:00

Разкощен си от началото до края на стиха като изказ и послание
Поздрав за сътвореното Дайк!