daik (Георги Динински)
356 484
2 jun 2005, 21:41

Поколение 

  Poesía
1193 0 3
Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!).
Без изповед, без причастие,
ветровете ни разпъваха на кръста на съмнението
(за назидание).
Бяхме продадени!
(такова беше времето).
Сто юди се скараха за монетите,
сто пилата си измиха ръцете.
И ни осъдиха,
но не възкръснахме (заровиха ни като псета).
Заедно с тях вихме смразяващо
(опазихме стадото за чужди пирове).
Бяхме слуги и ни заповядаха.
Бяхме пастирите - потупваха ни ободряващо.
С пиянски глас ни се изповядаха,
докато слизахме бавно в земята,
недоизядени от вълците,
недоиздавени от господарите,
недоубити от приятели.
Успокоени.
Галехме корените на дърветата
хранехме червеите…
А как препускахме!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко много горчиви истини лъхат от този стих! Поздравления!
  • Поздрав и от мен Дайк!Великолепно е!
  • Разкощен си от началото до края на стиха като изказ и послание
    Поздрав за сътвореното Дайк!
Propuestas
: ??:??