Какво от туй, че измислен живееш
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен
на моите чувства, а разум не трябва.
Нали за това те създадох? Напразен.
Недей да упрекваш страха ми бездомен.
Той идва, когато се ражда нощта.
Облечен в доспехи от истини смели.
И аз те създавам от нищо, сама,
играейки с чувства отвъд нови предели. ...