Покорството на световете

Silence (Яна)
11 22

22 мая 2009 г., 07:58

Поэзия » Другая

585 0 2

Какво от туй, че измислен живееш

и аз отдавна едва съществувам.

Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,

играя си с него, а после го стъпквам?

Аз вземам те само, когато си нужен

на моите чувства, а разум не трябва.

Нали за това те създадох? Напразен.

Недей да упрекваш страха ми бездомен.

Той идва, когато се ражда нощта.

Облечен в доспехи от истини смели.

И аз те създавам от нищо, сама,

играейки с чувства отвъд нови предели.

Недей да ме съдиш ненужно,

затуй, че без мисъл и свян те убивам.

Аз чакам живота просто да мине,

без да желая собствен да имам.

Затуй благодарно смирен ти бъди

на своята слабост и силата в мен,

че от теб аз отпивам със жадни очи,

заловени в капана на черния ден.