Покосява ни

Feb 9, 2010, 8:43 PM

Poetry » Phylosophy

711 0 8

Покосява ни болката

от внезапни раздели,

от тревоги и болести,

покосяват проблеми...

Неочаквани истини

ни отнемат простора,

който вярваме искрено,

че е наш и свободен...

Тръгва някой към славата,

а се връща бездомен!

Преобръщат приятели

в буря нашия кораб...

Ближен плаче на прага ни,

но използва сълзите

да ни вземе и ризата,

и дори - и мечтите...

Покосява ни драмата

на човешкото его.

Бог ни кани към вярата,

но не слушаме Него.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ruba (Руми Бакърджиева)

2010-02-10T13:44:30+02:00

Благодаря ти, Никол!
asizi (Nina Toshich)

2010-02-10T13:28:18+02:00

поздрав за прекрасния стих !
ruba (Руми Бакърджиева)

2010-02-10T10:52:10+02:00

Радвам се, че стихът ви е провокирал.
VesiP (Веселка Пенова)

2010-02-09T23:34:40+02:00

С Йосифова!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-02-09T23:22:04+02:00

Покосява ни,ако и позволим.Поздрав!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2010-02-09T22:18:31+02:00

"Преобръщат приятели
в буря нашия кораб..."

Много истини има в творбата ти! Но все пак, с Вярата - напред!
maistora (Красимир Тенев)

2010-02-09T21:47:03+02:00

"Но в ръжда е ключа на вратите
божии - че бог е старец глух." - пише Яворав.
Сигурно защото и ние сме глухи за словото Божие.
Тъжни истини има в стиха.Въздейства!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2010-02-09T20:51:24+02:00

Отново си написала прекрасен стих!!!
Поздрави!!!

http://www.youtube.com/user/4danielle#p/a/u/1/PPp7__Ud74M