Покосява ни

9 февр. 2010 г., 20:43

Поэзия » Философская

722 0 8

Покосява ни болката

от внезапни раздели,

от тревоги и болести,

покосяват проблеми...

Неочаквани истини

ни отнемат простора,

който вярваме искрено,

че е наш и свободен...

Тръгва някой към славата,

а се връща бездомен!

Преобръщат приятели

в буря нашия кораб...

Ближен плаче на прага ни,

но използва сълзите

да ни вземе и ризата,

и дори - и мечтите...

Покосява ни драмата

на човешкото его.

Бог ни кани към вярата,

но не слушаме Него.

ruba (Руми Бакърджиева)

2010-02-10T13:44:30+02:00

Благодаря ти, Никол!
asizi (Nina Toshich)

2010-02-10T13:28:18+02:00

поздрав за прекрасния стих !
ruba (Руми Бакърджиева)

2010-02-10T10:52:10+02:00

Радвам се, че стихът ви е провокирал.
VesiP (Веселка Пенова)

2010-02-09T23:34:40+02:00

С Йосифова!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-02-09T23:22:04+02:00

Покосява ни,ако и позволим.Поздрав!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2010-02-09T22:18:31+02:00

"Преобръщат приятели
в буря нашия кораб..."

Много истини има в творбата ти! Но все пак, с Вярата - напред!
maistora (Красимир Тенев)

2010-02-09T21:47:03+02:00

"Но в ръжда е ключа на вратите
божии - че бог е старец глух." - пише Яворав.
Сигурно защото и ние сме глухи за словото Божие.
Тъжни истини има в стиха.Въздейства!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2010-02-09T20:51:24+02:00

Отново си написала прекрасен стих!!!
Поздрави!!!

http://www.youtube.com/user/4danielle#p/a/u/1/PPp7__Ud74M