Nov 11, 2010, 2:44 PM

Покръстване с любов 

  Poetry » White poetry
993 0 1


Прелива чрез вятъра молещата се душа.

Избеляват слънчевите рани.

Разраства се оскъдната нежност.

Тихо като при причастие

Осветлява се тъгата.

И в шепата на мрака

долитат светулки.

В мирото на радостта

просиява венчилото

на кръста.

© Лияна Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • светулките развалиха всичко.
    "венчилото на кръста" не го разбрах съвсем, или поне крие риска да носи негативно настроение.
Random works
: ??:??