Небето днес е сресано на облак
от гъсти, неразплетени вълма
и ниско се е спуснало, така че
ухае дъждоносно над града.
Копринената грива на гръдта му,
разрошена от вятъра вали.
Земята сладко пие тежестта му,
та жадната си пръст да утоли.
В такова време плача неизбежно –
до всяка капка, по една сълза.
Дърветата разлистват се копнежно,
забравили за зимната тъга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up