Павче
19 results
Любовта ме рани в сетивата -
да не чувствам кога е горещо.
Нямам усет за дъжд, студ и вятър,
само нейната сила усещам.
Връхлетя и отсече дъха ми. ...
  123 
Животът се изкачва по баира.
Понякога в зенита си застава,
но често криволичи и избира
да ме изпита как ще оцелявам.
Когато с мъката си станем близки, ...
  149 
Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.
Става златисто и дъхаво Есенно, ...
  215 
Небето днес е сресано на облак
от гъсти, неразплетени вълма
и ниско се е спуснало, така че
ухае дъждоносно над града.
Копринената грива на гръдта му, ...
  226 
Декември е. Стоя на топло в скута
на моя дом. В прозореца ми зима
плете дантели и грижливо трупа
среброто на живота ми преминал.
Посрещам белокосите години ...
  226 
Ако аз създавах лятото,
даже без да се замисля,
щях да го започна някога
с рижаво небе по изгрев.
Щях да му усиля звуците – ...
  547  11 
Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна, ...
  556 
Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...
  594  11 
Аз съм тук – на единия край на морето.
Срещу мен хоризонтът блести.
Над косите ми синият ръб на небето
под горещото слънце виси.
Идвам сутрин на плажа и бързам да хвана ...
  817 
Денят ми бе на приливи богат,
а слънцето – корална орхидея.
Замислена, на перления бряг
рисувах с думи лятото и... нея.
Щом залезът морето очерта ...
  663  11 
Изля се дъжд и есента настина,
наметна си небето като шал.
На тръгване не спря, а само мина
да събере листата си без жал
от клоните на късния октомври, ...
  293 
Тя без жал ме рани в сетивата -
да не зная кога е горещо.
Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.
Мога само едно да усещам –
с колко страстна спонтанност обичам, ...
  321 
Във подгъва на времето пришити,
са дните ми, откакто се родих.
Приличат на зърна незряло жито,
което Господ в шепите държи.
А аз вървя след ралото и сея ...
  403  14 
Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Тъжна се раздипля есента...
Дните ми напредват неотменно –
тръгнаха си толкова лета.
Мисля, че е време да поискам ...
  643  10 
Лятото изнизва се чевръсто.
Дъхав дъжд забързано ръми
и разрошва с мокрите си пръсти
медно озлатените лози.
Те оплитат в тънко одеяло ...
  403  11 
ПРИТЧА ЗА СЛЕДИТЕ
Години минаха, откакто
избродих Стара планина –
едно самотно, кратко бягство
от себе си и от света. ...
  1026 
Краят на май е. И първото ято
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...
  758  12 
Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
  856  23 
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои. ...
  440  13 
Random works
: ??:??