Jun 21, 2011, 3:36 PM

Полека-лека... 

  Poetry » Love
543 0 6

                                                      На Димо


Полека-лека пак във теб се влюбвам

и чувството е сладостно-тревожно.

В очите ти безкрайно се изгубвам

и невъзможното е близко и възможно.


Гориш ме цяла с погледа си тъмен.

Настòйчиво ме искат твойте длани.

Страхувам се, че твоя ще осъмна

и много дълго с тебе ще остана...


Уплашена съм, че мечтата литва

в сърцето ми като самотно птиче.

Мълвя без думи някаква молитва.

Тя свършва не с "Амин!", а със "Обичам..."


И бъдещите дни са ми неясни.

Света ми ти отново преобърна.

Към устните ти, търсещи и страстни,

се приближавам. И не искам да се върна...

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??