21 jun 2011, 15:36

Полека-лека... 

  Poesía » De amor
549 0 6

                                                      На Димо


Полека-лека пак във теб се влюбвам

и чувството е сладостно-тревожно.

В очите ти безкрайно се изгубвам

и невъзможното е близко и възможно.


Гориш ме цяла с погледа си тъмен.

Настòйчиво ме искат твойте длани.

Страхувам се, че твоя ще осъмна

и много дълго с тебе ще остана...


Уплашена съм, че мечтата литва

в сърцето ми като самотно птиче.

Мълвя без думи някаква молитва.

Тя свършва не с "Амин!", а със "Обичам..."


И бъдещите дни са ми неясни.

Света ми ти отново преобърна.

Към устните ти, търсещи и страстни,

се приближавам. И не искам да се върна...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??