Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора,
стигат облаче едно.
Сякаш кацат за отмора -
полета не спира то.
Устремени да достигнат
те далечни висоти.
С тях да литна те ме викат,
но си нямам аз крила.
Синьото небе да стигне
стих от моята душа,
с него бих могла да литна
до жадувана мечта!
© Ани Иванова All rights reserved.