Едва когато слънцето се скрива
и залезът небето изоставя,
очите от тъгата си измивам,
и тръгвам бавно, а къде – не зная.
Вървя с походка на жена,
и търсеща, а може би открила,
от огъня последната искра
и в теб – последната ми сила.
Привиждат ми се сенки в тъмнината
на птици, покосени от тъга.
Летят наблизо до земята,
сломени от несбъдната мечта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up