Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво, търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един прозорец и рефрен...
Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева,
пророчество и смисъл, и надежда за светли пролети сега...
Летя със полета на птица, докосната от ласка на дете,
при тебе идвам преродена, обичаща и въздух, и море...
Галина Москова