Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво,  търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един  прозорец и рефрен...

Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева,
пророчество и смисъл, и надежда за светли пролети сега...
Летя със полета на птица, докосната от ласка на дете,
при тебе идвам преродена,  обичаща и въздух, и море...

Галина Москова