на Tsvetelina Dimitrova
Животът е изящен, вещ резбар –
дълбае сухи бръчки по лицето.
От този калпав свят е – знам! – по-стар
стремежът ни да литнем към небето.
Но не с крила, слепени с восък мек,
обречени под слънцето на гибел.
Мечтатели в отвора на геврек –
земята всички до един прибира.
Като гадател и пророк брадат,
умът все търси петата посока.
Ръцете за разпятие растат, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up