на Tsvetelina Dimitrova
Животът е изящен, вещ резбар –
дълбае сухи бръчки по лицето.
От този калпав свят е – знам! – по-стар
стремежът ни да литнем към небето.
Но не с крила, слепени с восък мек,
обречени под слънцето на гибел.
Мечтатели в отвора на геврек –
земята всички до един прибира.
Като гадател и пророк брадат,
умът все търси петата посока.
Ръцете за разпятие растат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация